Newsline II - Reloaded Joomla News Portal

Какви видове партии съществуват?

"Типологиите никога не обхващат цялото многообразие на действителността. Изхождайки от множество признаци, те много повече наблягат на това, което улеснява възприемането на характерните общи черти или разлики на партиите. Те от своя страна се подлагат по ред признаци на класификации, от които се утвърждават най-важните."

[Уве Бакес/Екхард Йесе; от: Информации за политическо образование 207, Партийна демокрация; Бон, 1996]

Основни критерии за класификация

» степен на организация
Избирателна партия
Членска партия
» сфера на политическо влияние
Народна партия
Партия по интереси
» отношение към политическата система
Утвърждаващи системата партии
Отричащи системата партии
» функцията в политическата система
Управленска партия
Опозиционна партия

Според степента на организация:
» Избирателна партия: При първоначалното възникване на партиите, те притежават малко членове. Почетни граждани се обединяват неангажиращо и често упражняват въздействие от службите, които заемат (партии на влиятелни кръгове). В днешно време по-скоро става дума за избирателни партии. С това се има предвид това, че броя на избирателите в сравнение с членовете е неотносително висок. Обвързаността към партия в повечето случаи е рядко изразена.
» Членска партия: За разлика от гражданските партии, които в чести случаи се сформират от парламентарни фракции, партиите на работниците разполагат достатъчно рано с твърдо установен и добре организиран партиен апарат и притежават относително по-голям дял членове (масова партия). Членската партия, според израза, който се наложи в днешно време, показва значително по-голяма степен на организация. По този начин голяма част от нейните разходи се покриват от членските вноски.

Според сферата на политическото влияние:
» Партии по интереси: Те са подчинени на интересите на една строго определена (например социална, конфесионална, регионална) група и не нямат претенцията, да са в еднаква степен избираеми от всички групи сред населението. Партийната програма тук е много силно изразена. Един вид партия по интереси представлява и класовата партия.
» Народна партия: Тя се опитва да вземе под внимание интересите и потребностите на всички групи сред населението, не обхваща определени слоеве сред населението, а интегрира възможно най-много граждани. Това естествено не означава, че народната партия не поставя акценти в структурата на членовете и избирателите. Идеологическите възгледи играят второстепенна роля за програмата на една народна партия

Дефиниция: Народна партия
Съвременните Народни партии са партии с широк социален спектър (избиратели, членове), които в тази връзка могат да отразяват различни акценти (...), с плуралистична организационна структура, което се изразява особено силно в съществуването на така наречените партийни "крила" и в силно изразеното присъствие на щатни сътрудници. Народните партии притежават определена, независимо от това, че е разнородна и не съвсем конкретна, идеологична ориентираност, развиват една обстойна програмна позиция и преследват преди всичко приоритетната стратегическа цел, да спечелят толкова много гласове, че да могат да образуват правителство, по възможност сами. (...)
Народните партии се определят като партии, които принципно могат да се избират от всички, които не преследват насочени срещу системата цели и сътветно не използват подобни средства. Техният стремеж е налагането на политика, ориентирана към общото благо, която е насочена към едно изравняване, към компромис между интересите на различните обществени групи и слоеве. [...]

Народните партии са израз на едно плуралистично-демократично, "отворено" общество, в което е на лице както изравняване, така и диференциране на условията на работа и живот, така, че да е възможно спечелването на подкрепата на широки слоеве от населението, защото пред тях не стоят непреодолими идеологични бариери и интереси.
------------------------------------------
[от: Петер Хаунгс, Партийна демокрация във Федерална Република Германия, Берлин 1980; цитати от: Информации за поритическо образование 207, Бон 1997]
------------------------------------------
Критиците на типа Народна партия (...) акцентират върху това, че се поощрява прикриването на съотношението на властта: В действителност според критиците основните конфликти в политическия строй, който почива върху частната собственост на средствата за производство, продължават да съществуват. Определението "Народна партия" по същество е едно противоречие само по себе си, защото една партия не може да представлява целия народ. Идеологията на "Народната партия" според критиците се отказва от това, да мобилизира реалния интерес на широки слоеве от населението, задоволява се много повече с некритични рекламни кампании и отдава значение на персонализирането. Прагматизъм, лишен от теория води до безпринципност и празни формули. Тези, които пропагандират Народните партии, се приспособяват към статуса quo и нямат амбицията за цялостно пресътворяване на обществото.

Привържениците на Народните партии (...) приемат това като необходимо последствие в едно социално неполяризирано общество: Отношението между партиите в една демокрация (...) не трябва да е враждебно. Ако дадена партия цели да спечели колкото може повече избиратели, трябва така да изгради програмната си позиция, че да е в състояние да спечели и убеди и настоящи привърженици на други партии. Със сигурност възникват проблеми, когато конкуренцията между партиите се ограничава при изборите в един народен представител (...). Тези, които се стремят към "кристално ясни" алтернативи, пропускат да отчетат, че избирателите биха могли да отхвърлят подобни концепции. Ясен израз на това е масовия, както и постоянен неуспех на партиите, които съзнателно не се определят като Народни партии.

Според обществено-политическите цели:
» Националистически партии: Отхвърляйки демократичните правила, те проповядват идеята за националистическото благо, което често се свързва с една мъглява народностна идеология и расистки представи. Причините за "болнавостта на света" се виждат в либерализма и комунизма.
» Консервативни партии: Те се стремят към това, да запазят "съхраненото" или съответно да го възстановят. По тези причини те са скептично настроени спрямо новостите и промените, но наблягат на това, че традиционните принципи не могат трайно да се наложат без сериозни реформи.
» Либерални партии: Те се основават на правата на свобода на индивида и наблягат на цялостта на правовата държава. Отхвърля се превръщането в обществена собственост на средствата на производство.
» Социал-демократически партии: Те се стремят към социална справедливост и почиващ на социално равенство между хората политически строй, и се ангажират предимно с икономически по-слабите.
» Комунистически партии: Независимо от (евентуалното отрицателно) мнение на мнозинството сред населението, те се превъплъщават във водещата си политическа роля на "авангард" на обществения напредък и пропагандират диктатурата на пролетариата.
----------------------------
[Уве Бакес/Екхард Йесе, от: Информации за политическо образование 207, Партийна демокрация, Бон 1997]
-----------------------------

Показва/Скрива формата за коментари