Template Tools
Login
Най-четени статии
Важни новини
Втората фаза на кризатаБалонът на държавните дългове
Красимир Иванджийски (Krassimir Ivandjiiski)
З
апочва втората фаза на глобалната криза? Това е кризата с държавните и частни дългове, т.е. онова, което наблюдаваме в Гърция, Испания, Португалия, Италия. Но преди всичко в САЩ.Както писа един известен финансов експерт, "САЩ не са в задника на света, а много по-дълбоко."
|
| Продължава... |
| Функции на партиите |
 |
 |
 |
| Написано от Администратор | |||
| Вторник, 26 Май 2009 20:45 | |||
|
Какви функции изпълняват партиите? Утвърденото разбиране е че модерна демокрация без партии, които в много отношения посредничат между гражданите и конституционните органи, е немислима. Дали това е така? Как точно изглежда това посредничество? Какви функции поемат партиите като част от интер-медиарната система в рамките на политическата система? Следната схема и текста към нея обобщават основните функции на партиите:  Персонално рекрутиране: Партиите избират личности и ги представят пред избирателите за заемане на политическите постове. Изразяване на интереси: Партиите формулират обществените очаквания и изискванията на обществените групи и сили към политическата система. Програмна функция: Партиите интегрират различни интереси в една обща представа за политика, в една политическа програма, за която търсят подкрепа и мнозинство. Представителна функция: Партиите представляват връзката между гражданите и политическата система, те правят възможно успешното политическо участие на отделните граждани и групи. Легитимна функция: Представлявайки връзката между граждани, обществени групи и политическата система, партиите допринасят за утвърждаването на политическия строй в гражданското съзнание и в обществените сили. --------------------------------------------------------------------- [Бернхард Сутор; от: Политика. Студия за политическото образование, Падеборн 1994] --------------------------------------------------------------------- Партиите между "държава" и "народ" Партиите не са единствените актьори в интер-медиарната система. Те поделят задачата за разпространяването на интересите и сформирането на политическата воля със съюзите, гражданските инициативи и социалните движения, както и с медиите, като последните не играят само пасивна посредническа роля, а са много повече (...) »посредник и фактор« в комуникационния процес. Но само за партиите е привична »свойствената двойна роля«, легитимирана чрез избори, не само като другите посреднически органи да доближават »мнения и интереси от народа към държавата, но и да ги насочват навътре в нея, като образуват в конституционните държавни органи общата политическа воля. (...) По този начин те решават пораждащия се във всички плуралистично-репрезентативни демокрации проблем на посредничеството между съществуващите обществени разногласия и държавното единство. Този специфичен правово-конституционен смесен статус от свобода и обвързаност, който определя ранга на партиите като конституционни органи в тяхното разграничаване от държавните органи, трябва да осуетява това, те да се отдалечават твърде много от сферата на институционалната държавност, да загубят своите обществени корени, да спечелят независимост на своето ръководство от членовете и да загубят обратната връзка с общественото разнообразие от мнения и интереси«. Партиите са тези, които трябва да поддържат "процеса на политическа комуникация" между държавните органи и обществеността, между "народната воля" и "държавната воля", като на дебат не е поставено само това, "дали те принадлежат към обществото или държавата, а само въпроса, в каква степен те могат да бъдат интегрирани и в двете посоки". Както никой друг участник в политическия процес, на партиите е отредена една особена комуникативна функция. --------------------------------------------------------------------- [от: Улрих Сарчинели: Партии и политическо посредничество: От партии до медийна демокрация?; в: Политическо посредничество и демокрация в медийното общество, Бон 1998] --------------------------------------------------------------------- Въпреки, че цялата власт при парламентарната демокрация произхожда от народа, се налага уточнението, че народът може да упражнява власт само организирано. Репрезентативната система се нуждае от партии като посредници между населението и управлението. Те вече са неотменна съставна част на модерната демокрация, която дори се определя като "партийна демокрация". Срещу това е насочена проблематичната формула на "партийната държава", според която партиите монополизират вземането на политически решения. Доказателство за това, че това не е достатъчно да опише действителността, е погледа към не-партийните участници в политическия процес (медии, граждански инициативи и съюзи по интереси) и институционалната сфера (обществена администрация, юрисдикция), които малко или повече са лишени от партийно влияние. Въпреки това понятието за "партийната демокрация" съдържа елементи на критика, чието основание не може да бъде оспорено: То цели да изрази тенденциите в "утвърдените" политически партии, чието поведение като обществено действащи организации е подобно на органите на властта. То изразява и тяхната склонност да навлизат във всички жизнени сфери (комуни, администрации, обществено-правови, радио- и телевизионни структури) и централизирано да намират място и във федерални държавни структури. Формирането на политическата воля протича преди всичко чрез партиите. Те вземат най-важните политически решения и способстват за политическата ориентация на гражданите. Политическите процеси при вземането на решения се повлияват преди всичко от участието на партиите. Според принципа на народния суверенитет, партиите представят своите кандидати на обществеността преди изборите. Преди имащите право на глас да определят състава на състоящия се от партийни членове парламент, се е състоял един "предварителен избор". Той е неизбежен, защото гражданите иначе не биха имали възможността да направят стойностен избор между партии и личности. По този начин партиите служат за подготовката на изборите. "Стоката" на дадена партия е политическата програма, която предлага на избирателите. Съответните партийни програми осъществяват предимно следните две основни функции: От една страна те трябва да представят интересите на населението (партиите като "глас" на народа), от друга страна към задачите на партийните програми спада и влиянието върху формирането на политическата воля (партиите като "оформители" на народната воля). Партиите служат за подбора на политическо ръководство. Тези, които са политически отговорни в днешно време принадлежат към дадена партия. Партийно независимата личност вече почти не играе роля в политическия живот. Партиите, които назначават правителството, трябва да ръководят политически държавата. Заедно със своите членове те притежават водещите позиции. Техните възможности, да "мажоризират" малцинството са дотолкова ограничени, доколкото управляващата партия притежава само един мандат ограничен във времето. Партиите, които са в опозиция, виждат своята роля в това, да критикуват управлението, да го контролират и да предлагат алтернативи, за да може възможно най-бързо да се осъществи смяна. Партиите обвързват, избират и изразяват интересите в различни посоки. Не е възможно да бъдат представени всички предпоставки. Партиите трябва да се опитат да създадат баланс между обществените групи, за да изострят съществуващите конфликти. Теория на демокрацията и партиите: Това, че във всяко общество съществуват различни мнения, потребности и социални конфликти, се показва от ежедневния опит, идеята за единна народна воля и съответно общо благо остава от друга страна една фикс-идея. В много по-голяма степен обществената действителност е белязана от противоречиви интереси, при които не рядко се стига до сблъсък. За да се изгладят по мирен начин съществуващите конфликти, е необходимо формирането на политическата воля да протича в открит процес на противопоставяне на различните групови интереси, като е необходим минимум на общо убеждение ("Конкурентна теория на демокрацията"). Партиите представят различни интереси и работят съвместно с различни групи по интереси. Едва, когато противоречивите интереси намерят израз и партиите взаимно си признават правото на представяне на тези интереси ("Съгласуваност и принципност"), се отваря пътя за справедливо решаване на конфликтите и за намирането на компромиси. Разбира се, при това трябва да е гарантирана партийната свобода. Това означава, че създаването на политически партии е свободно по своя характер; гражданите притежават правото да участват в партии и това участие е свободно. Партийната свобода включва и това, че никой не може да бъде принуждаван да се присъединява към дадена партия или против волята си да става нейн член. Потвърждението на партийното многообразие е израз на конкурентната теория на демокрацията, която отговаря на западното разбиране за демокрация.  Партии и съюзи: Посредниците при вземането на политически решения Отношението между избиратели и избирани не може да се определи така, сякаш отделният гражданин просто е отдал своя глас, и е оставил всичко останало в ръцете на избрания от него представител. Един поглед върху политическото ежедневие в западните демокрации ще убеди всеки, че подобна характеристика съвсем не е подходяща за ролята на избирателя. Политическото участие на отделните граждани е много по-голямо, като се вземат предвид партиите и съюзите, гражданските инициативи и социалните движения, в които всеки може да участва. Така в работния и стопански ритъм на модерното индустриално общество и в политиката, организирани групи са решаващо средство в освобождаването на отделния човек от неговата безпомощност и безсилие спрямо господстващите отношения, и превръщането му в деен и активен член в едно сложно общество. Партии и съюзи, граждански инициативи и социални движения се стремят да влияят върху държавната политика в смисъла на представяните от тях убеждения и интереси директно или с въздействие върху общественото мнение, да представят пред правителства и парламенти своите грижи и дори да отнемат функции на държавни служби и да осъществят задачите по свой сценарий. [от: Валдемар Бесон/Готхард Яспер, Моделът на модерната демокрация. Основни елементи на свободното държавно устройство, Бон 1990] --------------------------------------------------------------------- Вътрешно-партийна демокрация [ Партиите] трябва (...) да притежават устави и програми, да се поделят в съюзи по области (...) и да провеждат редовно избори. Членските събрания и избираното най-малко на всеки две години ръководство спадат на всички организационни нива към необходимите органи на партиите (...). Партийният закон подчертава участието на членовете във формирането на партийната позиция, като се набляга и на защитата на вътрешно-партийните малцинства. "Правото на предложения" трябва да бъде така устроено, "че да се гарантира демократичното формиране на позиция" (...). Вътрешно-партийната демокрация е необходима, за да повиши тежестта на политически-ангажираните граждани в дадена партия. Демократичната държава не може да бъде управлявана от партии с не-демократична структура (например "ръководен принцип" или "демократичен централизъм"). Без оглед на всички законови предписания възможностите за влияние на обикновения партиен член са относително ограничени. Това се дължи на безучастността и равнодушието на много партийни членове, на склонността на партийната бюрокрация да се изолира от базата, и в крайна сметка и на неотменния натиск на модерната демокрация и голямата партийна демокрация, която всъщност се нуждае от решително ръководство и бързи решения (...). Подсилване на базата За да се реагира на огромната партийна апатия, партиите предприеха в последните години множество мерки за подсилване на правата на участие на партийните членове. Демократичните партии се намират в процес на реформация, чийто край е необозрим. Като средство на преодоляване на пропастта между партийно ръководство и база, се определя предварителният избор. Всички засегнати от персонално или обективно решение (избор на партиен водач, представяне на кандидатури) партийни членове трябва да имат правото на глас. По този начин запитвания от страна на членовете могат да допринесат за това, да се приключат вътрешно-партийни спорове по определени теми. Други усилия са насочени към отварянето на партиите към симпатизанти, които се въздържат от формално членство (...). Вътрешно-партийната демокрация означава още, че отделните вътрешно-партийни групи трябва публично да разрешават споровете помежду си. До голяма степен в партиите (а и сред избирателите) е разпространено вярването, че откритото представяне на вътрешно-партийни конфликти би било доказателство за слабости, недостоверност и липса на единодушие в партиите. Партия, която не потулва различията в отделните мнения, често се приема за "раздробена" и "неединна". В определени случаи това може действително да е така, в случаи, когато различните позиции са твърде далеч една от друга, ограничават енергията на политиците и вътрешните противоречия вземат връх над програмните идеи на партията. Но вътрешно-партийните различия водят до политическа дискусия. Това може да е и признак за сила и динамика, в случаите, когато партията ги признава, а не застава само на предпочитаната основа за "затвореност". --------------------------------------------------------------------- [Уве Бакес/Екхард Йесе, от: Информации за политическо образование 207, Партийна демокрация, Бон 1997] -------------------------
|
Подкрепете АЛТЕРНАТИВАТА
Посетители в сайта
 | За днес | 50 |
 | От вчера | 658 |
 | За седмицата | 1105 |
 | Последната седмица | 10839 |
 | За месеца | 10290 |
 | Последния месец | 17501 |
 | Всички дни | 228750 |
Сега на линия са:
Няма никой- СЪБИТИЯ
-
30/07/2010
Какво се случи през седмицата
30/07/2010
КапиталНО
30/07/2010
Хм
30/07/2010
Снимка на седмицата
30/07/2010
Бизнес седмицата
30/07/2010
Абонатът е онлайн
06/08/2010
Какво се случи през седмицата
06/08/2010
КапиталНО
06/08/2010
Бизнес седмицата
06/08/2010
Снимка на седмицата
Коментари