Template Tools
Login
Най-четени статии
| Какви проблеми има партийната демокрация? |
 |
 |
 |
| Написано от Администратор | |||
| Вторник, 26 Май 2009 20:57 | |||
|
Какви проблеми има партийната демокрация? Партиите са важни... Партиите - както вече установихме във всички досегашни курсове - са неделима част от модерната демокрация. Съществуват дори и мнения, че модерната демокрация е възможна само като партийна демокрация. Като основни посредници между "народа" и "държавата" те са неделима част от демокрацията, въпреки, че те в никакъв случай не изпълняват тази роля сами, а заедно със съюзи, граждански инициативи и преди всичко са тясно свързани с медиите, ...но нежелани! Въпреки това често партиите са нежелани. Когато гражданите биват допитвани за тяхното доверие в политическите институции на страната, партиите намират своето място в долната част на скалата на доверието. Става дума за "антипартиен афект" и за "партийна апатия". Какво се крие зад тези понятия и къде са причините за често слабото признание на партиите, това е темата на този курс. Настоящият текст засяга някои от проблемите, които се разглеждат в рамките на този курс, и стига до заключението, че не се очертават алтернативи на партийната демокрация, което не означава, че голяма част от нещата не подлежат на промени. В края на страницата ще намерите Кои са най-важните точки в критиката спрямо партиите? Служебен патронаж Броят на постъпилите в партии (във ФРГ) през седемдесетте години значително нарастна и при по-дълбоко разглеждане е все още на високо ниво. Повечето членове нямат определени предимства или облаги поради своето членство. Много от тях жертват от времето си, понякога и от трудовите си сили или финансови средства, за да се постигнат правилните според тях политически цели. В не малко случаи обаче постъпването в партия става по сметка. В държава като Федерална Република Германия силните партии дават само веднъж високите постове на свои членове. При това винаги съществува опасността, обществените административни постове да не се дават според способностите и заслугите, а според партийната книжка (служебен патронаж). Политологът от Фрайбург Вилхелм Хенис отбелязва: "Намирам за не твърде достоен факта, че квалифициран педагог може да улесни пътя си до поста училищен директор в случай, че притежава партийна книжка. Свободното общество почива не на последно място на разликите, различията, разнообразието. Демократичната партийна държава е в опасност, когато в съзнанието на своите граждани е приемана като съюз и система от карирери. Демократичните партии, неотменния механизъм на волята на гражданите, най-малко ще имат полза от всичко това." Служебният патронаж може да се превърне в голям недостатък за партийната демокрация. Ако сериозно се вземе под внимание член 33, алинея 2 на конституцията, който постановява, че всеки германец има еднакъв достъп до всеки обществен пост независимо от неговите склонности, способности и специализация, то тогава партиите (в свой собствен интерес) не би трябвало да затварят очи пред очевидните факти. Съществуват и самокритични гласове, които в никакъв случай не могат с лекота да премахнат свързаната с антипартийните настроения апатия, и които са готови да признаят, че протекцията на партийни членове е излязла извън контрол. Това естествено не трябва да означава, че партиен член, който кандидатства за обществен пост трябва задължително да бъде възприеман от началото като "ловец на постове". Особени "политически служители" (например държавни секретари и други висши министерски служители) принадлежат по естествен начин към партиите, защото техните политически възгледи, които упражняват на основата на своето влияние, трябва да се покриват с тези на управлението. Поради това те винаги могат да бъдат изпратени обратно в позицията на чакащите. ------------------------------------- [Уве Бакес/Екхард Йесе, от: Информации за политическо образование 207, Партийна демокрация, Бон 1997] ----------------------------------- Олигархични тенденции -- Често се критикува, че партиите твърде много са се отдалечили от базата, от избирателите. Дистанцията между високо поставените професионални политици във всички партии и "обикновените хора" е твърде голяма, живото общуване между тях вече не е възможно. Проблемът на дистанцията засяга и обикновените партийни членове. Дори и те - според критиците - нямат живата връзка с най-високо поставените политици. Настоящият текст тематизира този проблем изхождайки от понятието за олигархията. Предпоставки Понятието "Партийна апатия" обобщава конкретно различните критични точки спрямо политическите партии. Често се твърди, че паритите сами са виновни за това. Но не би ли било възможно да съществуват и други причини? Още през 1911 Робърт Мишелс доказва в една класическа творба на партийното изследване "железния закон на олигархията". Мишелс изхожда от това, че всяка организация неизбежно създава водещ слой, без да е в състояние ефективно и постоянно да го контролира. Естествено необходимостта на висшите функционери, информационното предимство на партийния елит и все по-концентриращата се в себе си специализация на политиката водят до определено самоутвърждаване на партийния апарат. Във всеки случай си струва да се провери дали, и доколко вътрешно партийният процес на формиране на политическата воля протича в посока от горе на долу. Натрупването на власт в партийните постове представлява трудно преодолим проблем за всяка голяма партия (...). Подобряването на вътрешно-партийната обмяна на мнения е точно толкова необходимо, колкото и по-силното мобилизиране на членовете. Олигархическите тенденции в големите демократични партии до определена степен са последици от недостатъчната готовност за участие от страна на гражданското общество. Само една малка част от избирателите и симпатизантите на дадена партия са готови да станат нейни членове (...). Би било погрешно да се счита, че демократичните партии няма да приемат острата критика и нарастващата сред населението партийна апатия, която се отразява преди всичко в загубата на гласове, спадащия брой на членовете и ясно намаляващия интерес сред младото поколение, като повод за вътрешно-организационни реформи. Народните партии не са останали бездейни в това отношение (...). На дискусия са подложени мерките, които се взимат по отношение на реформите, като например въвеждането на мерки за ограничаване на служебния период и премахването на служебната кумулация, разширяването на възможностите за участие на партийни симпатизанти без формално членство, по-голямо внимание насочено към жените и младежите по време на партийни конференции и колегии. ----------------------------------- [Уве Бакес/Екхард Йесе, от: Информации за политическо образование 207, Партийна демокрация, Бон 1997] ----------------------------------- Проблема на недостатъчната репрезентативност и оттам на легитимацията Често се изразява критиката, че партиите, на фона на властта която упражняват, не са достатъчно легитимирани. Населението не е представено в партиите равномерно, така по този начин съществуват изкривявания по отношение на дела на жените сред партийните членове. С тази проблемна сфера се занимава настоящия текст. Съществените аргументи, които говорят за криза в легитимацията на партиите, са изброени във втори текст. Един от признаците за проблеми с легитимацията на партиите беше нарастването на конкурентни организации за политически обединения в много демокрации от началото на 70-те години. С гражданските инициативи и тяхното отношение спрямо партиите в примера Германия се занимава специален текст Членство Партийната демокрация почива върху партийно-политическия ангажимент на гражданите. Но тук се откроява и факта, че социалния състав на партийните членове не отговаря на средния слой на населението. По този начин във всички партии (...) мъжете и жените са непропорционално представени. Тази картина се стеснява още повече в полза на определени групи, когато се прави разлика според формалното членство и активната политическа дейност. В състава на членовете преобладава по-високата средна класа (...). Проблема на липсващата презентация на социалния състав на населението не трябва да се драматизира. Изхождайки от това, че народните партии трябва да се съобразяват със своите избиратели, гледните точки и интересите на една партия не се определят изключително и единствено от социалната позиция на нейните членове. Криза на легитимацията Дискусия (...) се води около въпроса, дали населението разглежда партиите като признати представители на интересите и трайно налага (легитимира) партийната демокрация в съзнанието на населението. Една част от критиците (...) вижда опасността в сериозната липса на легитимация на партиите: Кризисността на капиталистическата държава се проявява върху партийната система, нейната легитимационна основа е слабо развита. 95 процента от гражданите се дистанцират от партиите, а партийните членове в по-голямата им част извършват ограничени дейности. Чрез спонтанни стачки и преди всичко граждански инициативи, чиито участници не виждат достатъчно добре представени собствените си интереси, "утвърдената демокрация" се поставя все по-често под въпрос (...). Други политолози (...) изхождат от това, че партиите и партийната система са "набити" в съзнанието на по-голямата част от населението и затова се радват на голяма степен на признание (...). ----------------------------------- [Уве Бакес/Екхард Йесе, от: Информации за политическо образование 207, Партийна демокрация, Бон 1997] ----------------------------------- Проблемът за легитимацията на партиите играе водеща роля в дискусията за "Партийната държава". Изтощени партии? Медийно господство Често се изразява критиката, че партиите се огъват под влиянието на медиите. Вместо да действат осъзнато върху оформянето на политическата воля на народа, те се приспособяват спрямо медийното общество. Вместо да водят "реална" политика, те се концентрират върху "символична", удобна на медиите политика по смисъла на PR-кампании. Настоящият текст проследява полемично тази аргументационна връзка. Властта на медиите се проявава и в изборните борби. На противоречието между очакванията и действителността в изборните борби е посветен допълнителен текст Изтощени партии? Колкото по-комплексно е обществото, толкова по-хетерогенен е и програмния фонд на партиите. В миналото на затворения лагер партиите се задоволяваха с три страници, за да формулират своите цели. Междувременно обаче партиите потъват в продължение на години в усамотение, за да може всяка подгрупа да открои своите собствени позиции и принос към общия манифест. Всичко това се проточва твърде дълго и протяжно, програмните устави стават все по-големи и скучни. В края на всички тези продължителни програмни дискусии в крайна сметка партиите дават отговори на въпроси от завчера. И тези отговори са изтощени, празни и без необходимата енергия. Политиците си обещават успех само тогава, когато излизат на сцената динамично, жизнено и енергично. Програмните дискурси не съвпадат с поведението на медийното общество, което залага на персонализиране, картинност и напрежение. Програмните дискурси предлагат писания, абстракции, когато са добри: интелектуалност. Посланията са трайни във времето; но теле-обществото залага на разнообразието, на бързата и рязка смяна на ролите. И понеже всичко това е така, програмите вече не са особено определящи за стойностното и ценното (...). Това буквално лиши от "смисъл" партиите. Там, където политическият смисъл вече не играе роля, не са необходими повече спорове. Така партиите преустановиха спора извън обичайното персонално съперничество. Вътрешнопартийните крила от тогава съвсем загубиха значението си, превърнаха се само в инструмент за персонални решения, в приятелски и традиционни кръгове. Те вече не са форуми за политическа яснота и упорита полемика. Защото на теле-политиците е ясно и друго: публиката не цени спорове; избира се партията, която е цялостна. Това може би е така. Но то лишава партиите от тяхното политическо ядро, от тяхната субстанция. И това намалява възпроизводството на партиен елит. Защото подходящо ръководно попълнение не възниква в една лишена от конфликти структура, в една хомогенна и дисциплинирана партия. Решителни, сигурни в инстинкта си, успяващи да се наложат и по същество профилирани политици се социализират в страстната битка, в отворената размяна на удари, в живия диспут, а не в едноминутната удобна поява пред камерата. Там, където няма силни крила, ръководното тяло също действа нерешително и несигурно. В остро поляризираните партии интеграционните качества на партийното ръководство са високо политическо изкуство. За това са необходими омиротворителни способности, доверието на различните вътрешнопартийни лагери, способността да се създава баланс и съюзяване, както и усета за този стратегически пункт, по който да се ориентира партията като цяло и който да бъде израден в кампанията (...). И поради този дефицит на политическо ръководство партиите са така изтощени, затова за тях е трудно да излъчат необходимите импулси, да опишат посоките, да спечелят политически авторитет. И поради това при всеки медиен вятър те стават нестабилни. Много от тези признаци имат връзка с поведението на партиите пред медийното общество. Политиката по този начин се лиши от политика. Но деполитизирането на политиката допринесе за усамотението на партиите и упреците към тях. Вместо програми, партиите заложиха на трикове, вместо стабилна идентичност, те избраха краткотрайния имидж, вместо ориентация те се занимават с маркетинг, вместо да ръководят осъзнато, те се оставят да бъдат повлиявани от външни фактори. Политиците са твърдо убедени, че законите на медийното общество изискват всичко това. А медийното общество проявява уважение само към тези политици, които се придържат твърдо към политическото ядро, чиито поведение не е в полза на журналистите и които не правят всичко възможно, за да бъдат харесани на всяка цена. Политиците не трябва да искат да бъдат харесвани. И вероятно самата теле-публика, въпреки, че е пасивна, също очаква от политиците не забавления, а отговорност, смисъл и сериозност. Вероятно партиите действително трябва да опитат просто да правят политика. ----------------------------------- [от: Франц Валтер, Немските партии: Отпаднали, изтощени, безцелни; в: От политика и съвремие 10/2001] -----------------------------------
|
Подкрепете АЛТЕРНАТИВАТА
Посетители в сайта
 | За днес | 738 |
 | От вчера | 695 |
 | За седмицата | 2488 |
 | Последната седмица | 10839 |
 | За месеца | 11673 |
 | Последния месец | 17501 |
 | Всички дни | 230133 |
- СЪБИТИЯ
-
30/07/2010
Какво се случи през седмицата
30/07/2010
КапиталНО
30/07/2010
Хм
30/07/2010
Снимка на седмицата
30/07/2010
Бизнес седмицата
30/07/2010
Абонатът е онлайн
06/08/2010
Какво се случи през седмицата
06/08/2010
КапиталНО
06/08/2010
Бизнес седмицата
06/08/2010
Снимка на седмицата
Коментари