Най-четени статии
Важни новини
Втората фаза на кризатаБалонът на държавните дългове
Красимир Иванджийски (Krassimir Ivandjiiski)
З
апочва втората фаза на глобалната криза? Това е кризата с държавните и частни дългове, т.е. онова, което наблюдаваме в Гърция, Испания, Португалия, Италия. Но преди всичко в САЩ.Както писа един известен финансов експерт, "САЩ не са в задника на света, а много по-дълбоко."
|
| Продължава... |
| Понятия и Термини |
|
|
|
| Написано от Администратор | |||
| Вторник, 26 Май 2009 19:46 | |||
|
Понятия и Термини: полис=общото политика = уреждането на обществените работи Просвещение Понятието "Просвещение" характеризира преобладаващото през 18 век духовно движение на европейската интелигенция. Негов отличителен белег е доверието в разума, като решаващ източник на всяко познание, като ръководно начало на човешкото действие и като мерило за всички ценности. През 1784г. в своята творба "Какво е Просвещение?" Кант дефинира Просвещението като "изход на човека от неговото самовиновно непълнолетие". В разумното мислене и в едно определено от разума действие, Просветителите виждат гаранцията за постоянен напредък на човечеството в побеждаването на природните сили, както и за постигането на справедлив социален ред. Checks and Balances (англ., "пречки и равновесия"): характерният за конституцията на президентската демокрация на САЩ основополагащ принцип, според който в рамките на системата на Разделение на властта държавните власти трябва да са почти еднакво силни, или равновесни, за да може взаимно да си "пречат" в упражняване на властта, да се ограничават и по този начин да ?? избягва злоупотребата с държавната власт. Изпълнителна власт(Exekutive) (от лат. executio = изпълнение, извършване): на създадената и упражнявана от правителството част от държавната власт. Тя се нарича екзекутивна, изпълнителна власт (= "изпълнителна" или "извършваща", защото тя има в изградената на принципа на Разделение на властта правова държава задачата да изпълни, съответно да осъществи взетите от Законодателна власт ("законодателна власт") важни политически решения. Правителството в случая притежава функцията да взема политическите решения в рамките на конституцията и на основание на законите, и да ръководи държавата; административните органи трябва на практика да приложат тези решения. Федерализъм (от латински foedus, "съюз"): Обединение на няколко държави с едно общо правителство, като отделните членове на съюза до голяма степен са на самоуправление. Различават се държавен съюз и съюзна държава. Общият белег на всички федеративни идеи е принципа за съхраняване самостоятелността на всеки член, и в същото време задължението му да работи според собствените си способности за общото благо (провизорен принцип). (...) Теоретически федерализмът е обоснован във Франция от Монтескьо. Обществен договор Споразумение на членовете на дадено общество относно съвместното съществуване; имано предвид повече като чисто теоретична обосновка и обяснение на обществото и държавата, разгледано преди всичко в науката за естественото право (Августин, Тома Аквински). Склонността към общуване в човешката природа води до държавно единство и консенсус между членовете на обществото относно съответен организационен ред. Хобс вижда в своя "Левитан", изхождайки от характера на човешката природа, в която е заложена склонността към взаимно разрушаване, само едната страна, обществото в подчинение пред държавата. От друга страна Пуфендорф изобразява двете страни на обществения договор (подобно на Монтескьо), докато Русо намира в крайна сметка, чрез различаването на общата и партикуларна воля, началната градивна формула, че всеки се подчинява на себе си, когато следва държавния закон, издаден с неговото съгласие; според естественото пренасяне на неговите права върху държавата, човек получава тези същите права обратно като граждански права. Законова инициатива Внасянето на законопроект в парламента, обвързан с молбата представеният законопроект (законово предложение) да бъде обсъден в парламента и да се вземе решение по него. Правото на законовата инициатива (инициативно право) е притежавал по правило в конституционните монархии на 19 век само монарха, в една президентска демокрация то се притежава само от членове на парламента, а при парламентарната демокрация - от членове на парламента и правителството. Разделение на властта Разделението на властта, разпределянето на функциите на държавната власт в законодателна, изпълнителна и юридическа власт (Законодателна власт , Изпълнителна власт , Юрисдикция) с изискването, че упражняването на тези функции не може да бъде концентрирано на едно място. Този принцип е въведен от Дж. Л?к ("Two treatises on government" 1690) и преди всичко от Монтескьо ("De l'esprit des lois" 1748) в борбата срещу абсолютистичната държава, и важи и до днес като основа на модерната конституционна държава. Чрез пренасянето на функциите върху парламента, правителството и административния апарат, както и върху независимите съдии, употребата на държавна власт трябва да бъде държана в равновесие чрез взаимен контрол (баланс на властта), и по този начин да бъде възможна защитата на гражданството от произволни посегателства от страна на държавата.В днешно време Федерализъм също е елемент от разделението на властта. Принципът не намира приложение в разделението на властта при диктатури. Законодателството и пълномощията на изпълнителната власт тук в повечето случаи са на едно място, освен това независимостта на правосъдието като цяло се ограничава или премахва. Идеология (от гръцки, учение за идеите): Учение за социалната и политическа действителност на обществото с претенции за общовалидност. То може да се превърне в заместител на религия, (например вярата в напредъка), или да прерастне, както при Марксизма и Ленинизма, в едно общо световно и историческо обяснение, свързано с бъдещо, почти религиозно очакване. Най-общо казано: Взаимозависима теоретично обоснована политическа представа или убеждение. Изпълнителна власт (Legislative) (фр. legislatif = законодателен, от лат. legem latum = въвеждане, правене на закон): тази част от държавната власт, която има задачата за законодателството (законодателна власт). Функция на законодателната власт съответно е да се налага правото, т.е. да се изработват и обнародват нови закони, да се променят вече съществуващи, те да се допълват или да се извеждат от действие. В една правова държава, изградена на принципа на Разделение на властта законодателната власт се упражнява от парламента; той е законодателят и чрез неговото законодателство се взимат основните политически решения, които Изпълнителна власт трябва да изпълни или осъществи. Понеже законодателната власт в една демократична държава е в ръцете на избраните от народа депутати, тя се приема за най-високата по ранг от държавните власти. Легитимност /Легитимация (лат. legitimus = законен): законността на държавно господство. Една държавна власт и нейното упражняване са легитимни, когато те са в съответствие с представите за право и справедливост, и намиращите се в основата им етични ценности и норми, които са признати изцяло в човешкото общество, върху което държавата упражнява господство, като основополагащи. Всеки държавен режим има нужда от оправдание (легитимация, легитимиране), ако иска да упражнява своята господстваща власт с минимум съгласие от страна на гражданството, а не само с физическо или психическо насилие или дори терор, и да просъществува дълго. Парламентарна система Една особена разновидност на Репрезентативна система и на Парламентаризъм, която се характеризира със следните признаци: 1. тясна връзка между правителство (Изпълнителна власт) и парламент (Законодателна власт); 2. Съвместимост (съчетаност) между правителствена служба и депутатски мандат, т.е. шефа на правителството и министъра принадлежат по всички правила едновременно на фракцията на мнозинството като депутати; 3. политическа отговорност на правителството спрямо парламента, такава, че то да може да бъде свалено с вот на недоверие; 4. правото на правителството да разпуска парламента и да предизвиква нови избори. Това, което се отнася до основния критерий, парламентарната отговорност, вота на недоверие може да бъде отправян срещу правителството, шефа на правителството или отделни министри като предложение за порицание, като отхвърляне на даден закон, с чието внасяне за разглеждане правителството свързва въпроса за доверието, или като отказ от вот на недоверие. Ако в такива случаи правителството загубва доверието, то трябва да се оттегли, като продължава да упражнява своята работа на действащо правителство до сформирането на ново, избрано с парламентарно мнозинство. Парламентаризъм Конституционна система, в която избраният от народа парламент влияе върху сформирането на държавната воля и го контролира. При това принципно на парламента се пада задължението за законодаването (Законодателна власт). Към общото понятие "парламентаризъм" спадат различни правителствени типове, например Президиална система (както в САЩ) и Парламентарна система (както в Англия и Германия). Плурализъм Според разбирането на западните демокрации плурализма е формата на ред на техните общества. Произхожда се от множество свободно създадени политически, стопански, религиозни, етнически и други групи по интереси, които са в конкуренция помежду си и се стремят към политическо и обществено влияние. На плуралистичната теория принадлежи твърдението, че този процес не се осъществява под формата на неорганизирана борба с всички средства, а под формата на конструктивни, основаващи се на компромиси събития с цел постигането на задоволителни резултати за всички. При това все пак не се предполага, че този процес по естествен път се самоподхранва и води да една утопична хармония, а се очаква от държавата да усеща недостатъците в тази конкурентна система и да се намесва коригиращо (например чрез подпомагането на особено слаби групи). Президиална ситема Президентската система, републиканска форма на управление, която предоставя на президента като държавен глава значителни права за политически действия. Докато произхождащата от конституционализма западноевропейска конституционна система отрежда на президента една предимно представителна роля, конституцията на САЩ например признава на президента една значителна цялостна власт, като за сметка на това времето на службата му е относително кратко. Президентът на САЩ е държавен глава и шеф на правителството, висш командващ и водещ външната политика. Той е независим от парламента (няма Парламентарна система), и не сформира правителство в истинския смисъл, а назначава държавни секретари като съветници, които той има право да освобождава от длъжност. Друга форма е развила Франция при Шарл де Гол (конституцията от 1958г.), преди всичко във връзка с решения чрез народно гласуване (както още Наполеон I. и Наполеон III.). И в двата случая парламента остава на заден план, а Изпълнителната власт е изцяло притежание на правораздаващата власт. Съдебна власт В една изградена според принципа на Разделение на властта правова държава, юрисдикцията е задача на съдилищата и работещите в тях независими и подчинени само на закона съдии (...); Те упражняват в рамките на своята законово определена компетенция и в законово уредено дело (процес) юридическата власт или юрисдикцията (от лат. ius = право, dicere = говоря), или наречена Judikative (от лат. iudex = съдия, iudicatio = съдебно проучване, присъда), затова наречена съдебна власт. Репрезентативна система За разлика от народната (плебисцитна), репрезентативната демокрация е тази демократична държавна форма, при която политически активните граждани участват в политическия живот предимно или изключително чрез парламентарни избори. Репрезентативната система изхожда от основното схващане, че политическото действие на множество хора е само тогава възможно, когато някои от тях (представители или депутати) "предварително получават пълномощие и поръчка да действат съвместно за своите поръчители, и се задължават спрямо тях на основание на тяхното колективно решение" (K. Льовенщайн). Поема се от органи, които (според теорията) действат в името, но без обвързващо поръчение на народа (свободен мандат). Народно искане Искане относно определено законодателство или друго държавно решение, което е предвидено от парламента или е поставено за народно гласуване. Народните искания са предвидени в много конституции. За да се стигне до желаното решение, е необходимо определен процент от имащото право на гласуване население в определен срок да е изразило чрез подпис молбата си за народно искане. Народно решение Решение по законодателни въпроси чрез народа, това означава чрез всички имащи право на глас (=избиратели); (също "всенародно гласуване"). Народен суверенитет Според принципа на народния суверенитет цялата власт произтича от народа. Според това всяка държавна власт трябва да е легитимирана от народа. Принципът на народния суверенитет не изисква политическите решения да биват вземани непосредствено от народа, например чрез народно решение. Той изисква само това, всички държавни носители на решения да дължат в крайна сметка позицията сиопределена от властта на народа, или непосредствено чрез избори от народа (например депутатите в парламента), или да са поставени посредством избрани от народа представители (например едно парламентарно правителство или назначената от него администрация). Избирателно право Как конкретно функционират изборите и как гласовете се изчисляват в парламентарни места, се определя от избирателното право в държавата. То е оформено по различен начин в отделните страни и има огромно влияние върху структурата на правителството и партийната система. Но във всички държави управлението е временно. Затова през определен период от време трябва да се проведат избори. Народът трябва да свали правителството по мирен начин, ако не е доволен от него. [извадка от: Бундес-централа за политическо образование: Парламентарна демокрация 1, Информации за политическо образование Nr. 227, 1993 и Енциклопедия Bertelsmann Discovery 1997]
|
Подкрепете АЛТЕРНАТИВАТА
Посетители в сайта






![]() | За днес | 738 |
![]() | От вчера | 695 |
![]() | За седмицата | 2488 |
![]() | Последната седмица | 10839 |
![]() | За месеца | 11673 |
![]() | Последния месец | 17501 |
![]() | Всички дни | 230133 |
Сега на линия са:
Няма никой- СЪБИТИЯ
-
30/07/2010
Какво се случи през седмицата
30/07/2010
КапиталНО
30/07/2010
Хм
30/07/2010
Снимка на седмицата
30/07/2010
Бизнес седмицата
30/07/2010
Абонатът е онлайн
06/08/2010
Какво се случи през седмицата
06/08/2010
КапиталНО
06/08/2010
Бизнес седмицата
06/08/2010
Снимка на седмицата




















Коментари