Политика? — не, благодаря!...
В досегашните основни курсове всичко в нашето "телевизионно семейство" функционираше безпроблемно. Може би тази картина вече е смущавала някои от вас, защото сте имали чувството, че не е реална. За такива отклонения от реалността принципно съществуват две възможности. Или правилата в това семейство не отговарят на нашата представа, или фамилните членове не се придържат към правилата.
Един пример за първата възможност е, когато един от членовете на семейството получи с батериите много власт, и се дистанцира от останалите членове на семейството, неприемайки на сериозно техните желания относно програмата. Друг пример би могъл да бъде даването на дистанционното управление на един член от семейството за неопределено време. В двата случая е накърнен основния демократичен принцип за разделението на властта, който познаваме от Основен курс 3 , и останалите членове от семейството са лишени от възможност за контрол над притежателя на дистанционното управление.
За втората възможност има достатъчно примери. Така например би се стигнало до нарушение на неписаните правила, ако притежателят на дистанционното, например дъщерята, не се придържа към направеният от всички избор на телевизионна програма, а включва против волята на мнозинството в семейството своята любима програма, или включва любимата програма на баща й, защото той я е подкупил с парче торта.
За тези проблеми, с които се сблъсква всяка демокрация, става дума в този раздел. В демократичната държава ситуацията е подобна на тази в нашето семейство. Идеалната картина се определя от една добре функционираща връзка между избиратели и избрани. Връзка, която се основава на променливи въздействия, и в която двете страни са зависими една от друга. Но тук също има отклонения от идеалния вариант. Често се стига до това, избраните да не се придържат към законите и уговорките. По този начин се разочароват избирателите с техните очаквания. У избирателите се поражда чувството, че не могат да оказват влияние върху избраните, и по този начин върху политиката.
Политиците, които не се придържат към правилата, които се оставят да бъдат подкупени, които се интересуват само от собствената си облага, а не от интересите на избирателите, събуждат недоверие сред населението (някои хора даже считат всички политици за престъпници). Така може да се стигне до това, значителна част от населението да не проявява повече интерес към политиката, да не участва в избори и да не се ангажира политически по никакъв начин. В такива случаи става дума за отегченосттаи апатията, които предизвиква политиката. Но демокрацията се основава на участието на гражданите, ако иска да функционира добре.
В нашето семейство това би означавало, че един или повече семейни членове вече не биха участвали в избора на телевизионна програма и отдаването на батериите за дистанционното управление. Ако недоверието в политиката и частта на хората, която не гласува е голяма, това представлява проблем за тези, които притежават дистанционното управление, или съответните избрани политици, защото тази част от населението намалява легитимацията на политическото господство. Ако в обращение са твърде малко батерии, се очаква, че дистанционното управление няма да функционира както трябва.
Но проблеми възникват не само за избраните, а и за тези, които не участват. Те не могат да участват във вземането на решения. Те се отказват от правото, да участват в избора на програма. Това със сигурност не води до това, те да бъдат доволни. На кратко казано: Институциите и правилата при демокрацията трябва да са създадени така, че не само да правят възможно постоянното участие на гражданите, а и да го улесняват. А самите граждани трябва да се възползват от тази възможност. Това не може да им бъде отнето в нито едно демократично общество.
...Политика? — но не без мен
Преглед на 0 коментара... >> |
30/07/2010
Какво се случи през седмицата
