Typography
В тази връзка от началото на прехода до сега непрекъснато в медийното пространство и в обществеността се наложи като особено болезнен за всички въпросът за ромите и техните права. Макар тази част от обществото на Балканите да живее от десетки години съвместно с българи, румънци, турци, сърби, се оказа, че те са непознати за всички, и като такива биват отритнати, непризнати, съпровождани от митове и легенди за техния характер и мислене. Ето защо следва да опознаем тяхната култура и история на заселването им на Балканския полуостров преди да ги заклеймим и отхвърлим. Все пак съгласно последните статистики най-голям процент ромско население в рамките на европейския континент има в страните от Източна Европа, и то в най-­новите страни – членки на Европейския съюз – България и Румъния. В тази връзка в рамките на настоящето изложение ще обърнем внимание преди всичко на историята на ромите в нашата държава и северната ни съседка.

Векове наред световната и преди всичко европейската историография не е наясно с историческияпроизход на ромите. До XVIII – XIX век за тях се смята, че са потомци на древните египтяни, насарацините, маврите, келтите, кавказките зихори и черкези, на хуните, римляните и халдейците, икакво ли още не. Едва към края на XVIII век лингвистът Х. М. Грелман се заема да търси сравнениямежду циганския език и индийските езици, подпомогнат от исторически и демографски сведения. Врезултат на 20­годишен усърден труд Грелман убедително потвърждава индийския произход на ромите.Според някои хипотези, циганите произхождат от най-­низшите индийски касти (рома, пара) и отразлични малки племена и номадски групи от същия регион.Цигани, цыгани, цигойнер, цингари и т.н. Тези названия се свързват с гръцкото “атцинганои”, коетоозначава “неприкосновени хора, които не можем да пипнем, до които не можем да спрем”.Тоест това са били първите кръстници на ромите в Европа под наименованието “цигани” най-­вероятноса разбирали еретици или хора, с които трудно се влиза в духовен контакт и не подлежат наасимилация.Гифос, гупти, житани, хитанос, джипсиз. Етимологията на тези названия в различните европейскиезици се свързва с думата “египтяни”, тоест определя египетски произход на хората с посоченитенаименования.Названието “ром” от някои учени се свързва с принадлежност към култа на бога Рам. “В последствие Раме преминало в ром и днес те наричат себе си Ром, Рома”.И самите роми държат да се обръщат към тях по този начин. На Първия световен ромски конгрес,проведен в Женева през 1971 г., се решава да се отхвърлят всички употребявани от другитенаименования и да се утвърди ромското самоназвание “роми”. Етнолозите смятат, че първите миграции на циганите от Индия и тяхното разселване по света и предивсичко в Европа започват преди около едно хилядолетие (IX – X век). Достигайки по онова времеизточните граници на Византийската империя, след първоначално странстване по земите на днешнитеПакистан, Афганистан и Иран, ромската диаспора се разбива на три големи потока.– Първият поток поема на север и се заселва в земите на Задкавказието (днешните Армения и Грузия)като с течение на вековете преминава отвъд Кавказ и Северното Причерноморие и постепенно навлиза вИзточна, Централна Европа и Балканите.– Вторaтa голяма вълна тръгва на югозапад, към земите на Сирия и Палестина, откъдето части от циганипродължават към Египет, Северна Африка и Европа. Дошли в Египет, циганите се смесват със скитащикоптски племена, възприемат от тях старохристиянските догми и усвояват умението да гадаят и дапредсказват бъдещето. И до днес едно от названията на циганите на Балканите (в Република Македонияи някои райони на България) е „гюпци“ (египтяни). Английската дума gypsies също предполагаегипетския път на циганите (от Egyptians «египтянини») (Същото важи за испанската дума за циганин„gitano“ и др.).– Третият поток от цигански миграции е насочен на запад към Мала Азия и Балканите, а през тях – къмЦентрална и Западна Европа в по­късните векове.Достигайки Византийската империя през IX – X век, циганите навлизат в нея и се установяват трайно там, което оказва влияние върху техния език и култура. По­късно към териториите на Османската империя, включително и на Балканите, където отношението към тях е по­толерантно и благоприятно откъдето и да било другаде в Европа по това време, се стичат цигани, бягащи от робство (главно от Влашко и Молдова) и преследване, и се установяват трайно в империята. Така техният брой на Балканите се увеличава до такава степен, че полуостровът се превръща в своеобразна „втора родина на циганите.“ Учени твърдят, че според наличните извори най-­масово заселване на цигани предимно от племеннатагрупа рома в българските земи има през периода XIII – XIV век, т.е. във времето преди нашествието наосманските турци. Една голяма част от тях пристига с османските войски, главно като обслужващиармията, занаятчии, или служещи в помощните военни части и се установява в днешните българскитетеритории.Заедно с укрепването на империята и утвърждаването на османската власт на Балканите започваусядането на ромите в империята, което е пряк резултат от провежданата данъчна политика на властите.Имперските административни власти се стремят да обхванат ромското население в своите регистри, за даго принудят да плаща необходимите данъци. Първият данъчен регистър на населението, датиращ от1475 г., регистрира присъствието на уседнали ромски домакинства във вилаета Румелия, но не посочваконкретни цифри. Друг по­късен регистър (1522 – 1523 г.) вече отчита броя на ромските домакинства,тяхната верска принадлежност, занятията и правното им положение. Регистрирани са общо 10 294християнски и 2694 мюсюлмански ромски домакинства, а отделно от тях още 2694 мюсюлманскидомакинства, живеещи в т.нар. „Цигански санджак“ Според изчисления на учени, направени на базатана този регистър, през 1522 – 1523 г. в пределите на сегашните държавни граници на Балканскияполуостров живеят 16 591 ромски домакинства.Вижда се, че ромското население, съсредоточено в днешните граници на България, тогава многократнонадвишава числеността му в другите Балкански страни. Последното сведение за броя на ромите вОсманската империя, известно на историците, датира от 1695 г. и отчита общо 45 000 роми, живеещи вАнадола и Румелия. Тази цифра отчита само броя на мъжете, плащащи данъци, според тогавашнитестандарти на преброяване. Така действителният брой на ромите, живеещи в империята по онова време енесравнимо по­-голям. След възстановяването на българската държава през 1878 г., започват да сепровеждат редовни преброявания на населението, първото от които е през 1881 г. за КняжествоБългария и през 1885 г. за Източна Румелия. Данните показват, че 37 600 роми живеят в Княжеството(което представлява 1,87 % от общото население) и 26 724 – в Румелия (около 2,83 % от общотонаселение на провинцията). През следващите преброявания като роми са регистрирани: 1905 г. – 99004 души; 1910 г. – 122 296; 1921 г.­ 98 451; и 1926 г. – 134 844.Средно около 2/3 от ромите по това време живеят в селата и само около 1/3 – в обособени махали вградовете като тази тенденция почти не се изменя до идването на комунизма в България. Княжеска, а по-късно и царска България не третира ромите като пълноправни граждани.Положението на ромите­ мюсюслмани е особено тежко, защото освен всички други насилствени действияспрямо тях се прибавят и неколкократната насилствена смяна на техните турско­арабски имена ирелигията им. Особено жестоко е третирането на ромите в България по времето на Втората световнавойна, когато заедно с евреите те не само са лишени от всичките си права, но ги заплашва идепортиране в нацистките лагери на смъртта.След 9 септември 1944 г. новото комунистическо правителство предприема политика на интеграция наромите в обществото. От този момент започва и тяхното утвърждаване като привидно равноправнаетническа общност в България. Още в началото на 50­те години обаче под мотото „единна нация“,ромите са подложени на интензивна асимилация, която достига своята кулминация в началото на 80­тегодини, когато името и на последния ром­-мюсюлманин е заменено с българско.Подобно е развитието на ромите и в Румъния, макар че е трудно да се установи кога точно са сенастанили на територията й. Първото документирано доказателство за наличието на роми в Румъниядатира от 1374 г., когато Дан Първи предлага на манастира Водита 40 роми като роби. Такъв статут те саимали в продължение на векове. През 1424 г. ромите в Трансилвания са били ръководени от войвода /владетел/ според Конституцията, но тази разпоредба е отменена през 1588 г. от националното събраниена провинцията. През 1785 г. австрийският император Йосиф ІІ премахва робството в Трансилвания.Четири години по-­късно, първите роми са били допуснати в училища и църкви на провинцията. Но нетака са стояли нещата в други две румънски провинции. Молдова и Влашко, които все още били подОсманско владичество и се противопоставяли на съвременните идеи на Запада. Едва през 1855 исъответно през 1856 г. двете провинции премахват напълно робството под натиска на писатели иинтелектуалци.Вековното робство е било последвано от преследване и депортиране по време на пронацисткия режим наИон Антонеску през Втората световна война. Почти 38 000 румънски роми са загинали в Холокоста,според данни на румънската Комисия за военни престъпления. Последвалата комунистическа диктатуранасилствено разселва цели ромски общности и конфискува имуществото им в преследване на целите сиза създаване на хомогенно румънско общество.В резултат на тези сложни процеси, протичащи в нашата страни и в съседните балкански страни са сеформирали различни подгрупи роми. Ирина Колева предлага следната класификация на ромските групи:1. Най-­многочислена е метагруповата общност, наречена “йерлии”. Повечето от тях не помнятнякогашното си чергарско минало. Това са ромите, които след пристигането си в България са сеустановили трайно тук и не са напускали тези територии. “Йерлиите” се делят на две основниподразделения – дасикане рома (или български цигани) и хорохане рома (или турски цигани). Дасиканерома са православни християни, а хорохане рома са мюсюлмани. Наблюдава се засилено влияние наразличните протестантски църкви (така наречените “секти”).Тези две подразделения се делят на повече или по­малко ендогамни групи. Такива групи живеят главнопо селата бургуджии, музиканти, кошничари, калайджии, джамбази, фичири и др.“Йерлиите” говорят на стадийно най­-стария диалект – така наречения “балкански диалект”.2. “Влахични” (“влахоря”, “лахо” и др. подобни названия), заселили се в българските земи през XVII –XVIII в., бягайки от робството във Влашко и Молдова.По­голяма част от тях са били чергари. Делили са се на вътрешни групи, според упражняваните занаяти– калбурджии (ситари, решетари), гребенари, кошничари, загунджии и т.н. Първоначално те са билихристияни, но по-­голяма част от тях сменят религията си и приемат исляма. Понастоящем, в повечетослучаи те са забравили традиционните си професии и съответното групово деление и са се влели вобщностите на дасикане рома или хорохане рома. Въпреки това те пазят част от своя специфичендиалект.3. “Кардараши” – бивши чергари. Тук се включват групите, родствени на гавари и келдерари, които сачергасовували до Уназа за отсядане през 1958 г. Те са дошли сравнително късно в българските земи,през втората половина на XIX век, по време на “голямата келдерарска инвазия” (след премахването наробството на циганите във Влашко и Молдова). Техните диалекти са от така наречената “влашка група”.Те са православни християни, а отделните групи при тях са стриктно изолирани, ендогами, при тях саживи старинните цигански норми и правила на поведение. Тази общност се дели на две подразделения.В първото се включват ловарите, златарите, жъплите и други. Във второто се включват калайджиите,бакърджиите, нямцорите и други.В последно време част от тях са възобновили чергарския си начин на живот.4. Рудари – те говорят на старинен диалект на румънски език и имат преферирано румънско етническо самосъзнание. Тази общност се дели на две основни родствени групи – лингурари (копанари) и урсари(мечкари и маймунджии). Живеят предимно в селата, в обособени махали и не желаят да бъдат причислявани към останалите роми.Това са четирите ромски групи, които класифицира Ирина Колева и които живеят по нашите земи. Използвана литература:1. http://bg.wikipedia.org/wiki2. http://www.romani.org/toronto/diaspora_rl.html3. http://www.geocities.com/Paris/5121/history.htm4. http://www.geocities.com/Paris/5121/bulgaria­hstry.htm